Leon Grey

Мъжът, чието съществуване събуждаше интереса и любопитството на всяка една жена и почти всеки един мъж. Обвит от мъглата на мистерията, Леон не бе просто поредният скучен професор в университета. Постоянно бе в устата на студентите, независимо момчета или момичета, а колегите му професори изпитваха определена, малка или малко по-голяма, доза завист. Някои от мъжете изпитваха ненавист към него, защото се чувстваха застрашени. Колкото по-млад и мистериозен бе един мъж, в толкова по-голяма хапка за всеки се оказваше. Леон не го правеше нарочно. Но не изпитваше желание да разказва на всеки личния си живот. Единственото, което го интересуваше в университета бе да предаде наученото на студентите си по възможно най-интересния начин. Животът му спираше в университета и продължаваше извън него. Може би и заради това младата Нисиана бе успяла да пресече пътя си с неговия.

Но сега няма да говорим за настоящето или бъдещето на Леон и предполагаемата му жертва Нисиана. Ще се върнем назад във времето, когато Леон бил на 9.

Момчето имало всичко, заможно семейство, получавал каквото желаел на секундата. Какво можело да се обърка? Да открият, че някой от семейството му или самият той е болен от рак? Не. Прекалено лека присъда за иначе неразрушимото семейство. Че майка му не му е майка, защото истинската е умряла, а тази бързо я е заместила? Може би. Изгубил наследството си? Почти. Изнасилен от доведената си майка? Да!

Сега сигурно ще започнете да се питате "ама как така", "защо е бил сам с тази жена", "защо не се е оплакал на баща си", "защо в голяма къща няма камери". Ето така - "майка" му и баща му имали различна работа. Тя се прибрала по-късно и заварила малкото детенце в банята, голо голеничко, както майка го е родила. Все някога малкият трябвало да се научи как да се справя с жена, да я задоволява, да не я разочарова. Първият път не бил кой знае какво. Научила го на някои неща, но не се отказала. Продължила, докато малкият Леон не можел да търпи повече и решил да сподели. Вещицата го набедила и го изпратили в поправителен дом за година-две. Там се научи да премълчава. Ходеше на лечение при психолога в дома. Единствената помощ, която успя да получи бе съвет да държи всичко в себе си. А когато почувства, че всичко започва да се разпада, да пише в дневник или да крещи докато не излее всичко. Но всичко това се преобърна - започна да пие, да се пропива, да се сбива с различни хора и често се прибираше вкъщи леко осакатен, а жената на баща му го чакаше. Бе се превърнал в роб на неволята. Докато не избяга, за да преподава.